Анатомия на черупката и отличителни белези
„Черната устна“: Най-лесният начин да се разпознае възрастен екземпляр от вида *Canarium urceus* е чрез неговия издължен отвор (апертура). Вътрешната част (колумелата) и ръбът на външната устна са покрити с плътен слой лъскав, тъмен емайл – от наситено черно до дълбок, тъмнокафяв цвят (тип „тъмен шоколад“).
Размер: Това е сравнително дребен вид; дължината на черупката при възрастните екземпляри обикновено варира между 2 и 6 см.
Голяма вариативност: Външната окраска на черупката е изключително разнообразна. Докато някои екземпляри са едноцветни – в нюанси на слонова кост или светлокафяво, други се отличават със сложни ивици, тъмнокафяви пояси, сиви петна или ясно изразени израстъци (възли) по извивките на черупката.

Местообитание и разпространение
Индо-западнотихоокеански регион: Тези издръжливи морски охлюви са широко разпространени в тропическите води на Индо-западнотихоокеанския регион. Често се срещат в големи струпвания в райони като Южнокитайско море, Филипините, Сингапур и Северна Австралия.

Обитатели на морските треви: Образуват гъсти колонии в тинести или пясъчни зони (в приливно-отливната ивица), както и на по-голяма дълбочина – до около 40 метра. Предпочитат места, покрити с редки водорасли и морски треви, където се хранят, използвайки своя хоботоподобен орган (пробосцис).

Поведение и отглеждане в аквариум
Подобно на по-едрите си роднини от същото семейство, тези охлюви не се придвижват чрез плавно плъзгане, както повечето други охлюви. Вместо това те използват остър, назъбен, подобен на нож капак (оперкулум), прикрепен към мускулестия им крак. С негова помощ те се забиват в дъното (седимента) и правят резки, динамични подскоци напред.
Тъй като остават дребни и са активни, миролюбиви обитатели, пресяващи пясъка, празните им черупки масово се продават на едро като „резервни домове“ за раци отшелници, а живи екземпляри понякога се внасят в морски рифови аквариуми като ефективни „преобръщачи“ на пясъка, които същевременно се хранят с водорасли.